© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Лисица (Vulpes vulpes)
Обща информация
Лисицата се среща в прериите, полупустините, горите, степите и лесостепите. В България може да се види навсякъде, дори в градски райони.
Козината на лисицата е с ръждив цвят. Има бял корем и черни уши и крака. Очите са златисто - жълти и имат отличителните вертикални отсечени зеници на котките. Дългата й рунтава опашка, която има бели връхчета, осигурява на лисицата равновесието й при скоци и отскоци. Възрастната лисица има тегло 4 - 5 кг. Обичайно дължината на тялото е 80 - 110 сm. Големината й е различна в зависимост от заобикалящата я околна среда (местообитанието). През есента и зимата козината й е дълга и гъста, а през пролетта и до началото на есента - къса.
Лисиците по принцип са сумрачни (привечер или сутрин рано) животни, но в по-гъсто населените райони те са активни и през нощта. Ловуват поединично и ако си намерят повече храна, я скриват за по-късно. Всяка лисица маркира своята територия с урина и фекалии. Чифтосва се само през зимата, а през лятото си търси храна. Използва по няколко бърлоги в своите територии, които прави сама, или ги присвоява от други обитатели, като например язовците. През зимата се използва една основна бърлога, където живее, ражда и отглежда малките си. По-малките бърлоги са предназначени за случаи на опасност и за складиране на храна. Лисичетата се отделят, когато достигнат полова зрялост ( 8 - 10 месеца ), но понякога остават в родната територия и помагат за отглеждането на следващото поколение.
Лисиците общуват помежду си чрез тялото, с миризмата си и със звуци. Звуците, които издават, могат да бъдат от тип три излайвания до тип "писък".
Лисиците оказват влияние върху популациите на гризачите, включително зайците и ловните птици. Те разпространят семена на изядените от тях плодове. Тяхната роля за развитието на екосистемите, ловното стопанство и птицевъдството трябва да се оценява в съвкупност. Лисицата спада към застрашените видове, но популациите им са стабилни. Отстрелът е на квотен принцип.
Хранене
Лисиците са всеядни животни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки, както и с други малки животни и домашни птици. Консумира средно по около 1 kg храна на ден.
Размножаване
Размножителният период е през декември - януари, а в по-високите и северни части на териториите й и през февруари - април. Въпреки че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки, тя избира да живее само с един. Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, като по принцип я оставят с малките в майчинската бърлога. Средният брой лисичета от едно котило е 5, а максималния до 13. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и излизат извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива до около 10 - та седмица, когато са достигнали полова зрялост.
Стопанско значение
Лисицата изяжда голямо количество мишки и други вредни гризачи, с което е полезна за селското стопанство. Обаче унищожава и много полезен дивеч - зайци, фазани, яребици. Преносител е и на болестта бяс и затова при голяма популация се преследва през цялата година. Кожата й е ценна и търсена. Лисицата се ловува с хайки и гонки, но най-често чрез издебване и примамки. Като трофей се използват кожата и черепът й.
