© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Яребица (Perdix perdix)
Обща информация
Яребицата е разпространена в Европа с изключение на най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Цветът на оперението при яребицата може да е различен, дори при индивидите от един и същ подвид. Цветът може да се променя от червеникав до сив и дори до изчезване на кестенявочервеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото.
Яребицата достига на дължина до 34 см, като теглото на мъжките достига около 460 гр, а на женските - 440 гр.
Женските яребици са с по-светлокафяво оперение. При тях липсва петно на гърдите или то е по-слабо изразено. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо, освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са явен белег за разпознаването на двата пола. Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо. В България яребицата се среща но места от морското равнище до високопланинските пасища. Предпочита обработваемите площи, в близост до по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Среща се и в лозя, пустеещи площи и малки горички. През лятото се крият в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от няколко до 40 яребици.
Хранене
През деня яребиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Съставът на храната им зависи от възрастта и от сезона, като растителната се състои от плевелни и житни семена, зелени части на растения, коренчета и др., а животинската - от листни въшки, телени червеи, ларви на майския бръмбар, мравешки какавиди, листоядни бръмбари, колорадски бръмбар, цвеклови хоботници и др.
Размножаване
Яребицата е моногамна птица. В края на зимата (февруари - март) ятата се разпадат и птиците образуват двойки. Първите дни двойките остават близо до ятото, но постепенно се отдалечават и си избират гнездови участък. Женската снася от 12 до 26 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма. Мътенето продължава около 25 дни. След излюпването и подсушаването, малките веднага започват да следват майката си. За един месец малките достигат около 120 гр. За малките се грижат и двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава предупредителни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите дневни и нощни грабливи птици, свраката, сивата врана и др.
Стопанско значение
Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Тя е важен ловен обект и има много вкусно месо. Много е полезна за селското стопанство, унищожавайки плевелните семена ( унищожава семената на 83 плевелни вида ) и  вредните насекоми ( приблизително 50 % от животинската й храна се състои от вредни насекоми ).



Сайта използва технологии включващи "бисквитки". Научете повече. Разбрах! Затвори