© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Дива котка (Felis silvestris)
Обща информация
Дивата котка се среща в Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия. У нас може да се види, както в равнините, така и в планините. Дивата котка е по-едра от роднината си - домашната. Има мека и гъста козина, която най-често е кафяво - сивкава на цвят. Козината на женските е със слабо жълтеникав оттенък. Муцуната й е червеникаво жълта, а носът - червен. На челото си има три надлъжни черни ивици. По дължината на гърба до опашката има две тъмни ивици, от тях излизат на страни напречни тъмни шарки. Опашката й е пухкава с няколко напречни ивици, като върхът и е черен и равен. В природата се срещат и подивели домашни котки, но те се отличават от дивите както по опашката, така и по окраската, особено по гърдите.
Хранене
Дивата котка е горско животно и обитава скалисти или гористи местности. Предпочита да ловува нощем, а деня прекарва в сън. Зимата прекарва в дупки или хралупи, а през лятото води скитнически начин на живот. Храната й е разнообразна, като в равнините напада фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, а понякога сърнета и други малки и по този начин нанася вреди на ловните стопанства.
Размножаване
Дивата котка живее единично и избягва себеподобните си извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След този период, женската се усамотява в някоя хралупа, където след около 2 месеца ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се среща много рядко и е с ниска популация.
Стопанско значение
Дивата котка е вредно животно, но не е включена към разрешените обекти на лов.
